Църквата "Св. архангели Михаил и Гавриил" се намира в югоизточната част на селото и е изградена върху основите на стара средновековна църква. В строежа и се забелязват три строителни етапа - средата на XVI в. (източната и част, сегашният наос), 1760 г. (притворът от запад) и края на XVIII в. (галерията от север). В украсата на стените отвън с плитки аркирани ниши е потърсена връзка със строителните традиции на Втората българска държава (търновските църкви). В източната си част галерията завършва с параклиса "Св. Параскева". Стенописите са изключително интересни. Те разкриват връзките с традициите на Търновската живописна школа и общите тенденции в живописта от XVII-XVIII в. Останки от най-ранния живописен слой са запазени по северната стена на олтарната апсида. Второто изписване от средата на XVII в. (олтара и наоса) вероятно е изпълнено от двама зографи. От главния майстор зограф са работени всички фигурални сцени в наоса, изображенията върху зенита на свода и напречните арки и всички изображения в олтара. Някои сцени са рисувани от другия зограф по предварително изпълнени от майстора линеарни рисунки (сцената "Св. пророк Илия пред пещерата" на южната стена).
Стенописите по свода и стените на притвора са работени в 1760 г. от майсторите Михаил от Солун и Георги от Букурещ, според надписа над северната врата.
Галерията и параклисът "Св. Параскева" не са стенописвани.
Запазен е новият иконостас в църквата от 1813 г., дело на резбари от Тревненската школа, горял и подновен в дясната си част през 1834 г. Иконите по него са от XVII-XVIII в.